Следродилна депресия: Симптоми, причини и цялостно лечение

Да станеш майка често се описва като едно от най-щастливите преживявания. Въпреки това, за много жени следродилният период носи със себе си чувство на непреодолима тъга, безпокойство и тревожност. Тези усещания, могат да сигнализират за следродилна депресия (PPD), ако продължват дълго и не отшумяват. За разлика от временния „бебешки блус“ (Baby blues), следродилната депресия е сериозно психично състояние, което може да засегне благосъстоянието на майката, способността й да се грижи за бебето си и връзката й с партньора или с другите си деца. В тази статия ще проучим симптомите, причините, рисковите фактори и ефективните лечения за следродилна депресия, както и ще предоставим съвети за справяне с това състояние.

Какво е следродилна депрес

ия?

Следродилната депресия е вид депресивно разстройство, която настъпва след раждане. Засяга около 1 на 7 жени, според изследване на Американската асоциация на психолозите. Въпреки че интензивността и продължителността на следродилната депресия може да варира, въздействието и върху емоционалното и физическо здраве на майката е сериозно и не бива да бъде пренебрегвано.

Какво е бебешки блус (Baby blues) ? 

Бебешкият блус се отнася до обичайно емоционално състояние, което много нови майки изпитват малко след раждането. Обикновено започва няколко дни след раждането и може да продължи до две седмици. Бебешкият блус се характеризира с промени в настроението, раздразнителност, плачливост, безпокойство и чувство на претоварване. Тези емоционални промени са причинени главно от драматичните хормонални промени, които настъпват след раждането, съчетани

 с изтощение, лишаване от сън и адаптирането към изискванията на грижите за новородено. Въпреки че бебешкият блус може да се почувства изключително интензивен, той обикновено е временен и не пречи значително на способността на майката да се грижи за бебето си. За разлика от следродилната депресия, която е по-тежка и по-продължителна, бебешкият блус обикновено преминава от само себе си, когато хормоните на тялото се стабилизират и майката се адаптира към новата си роля. През това време емоционалната подкрепа от семейството и приятелите е от съществено значение, а почивката, когато е възможно, също може да помогне за облекчаване на симптомите. Ако чувствата продължават повече от две седмици или се влошат, това може да е признак на следродилна депресия, която изисква професионална консултация и помощ.

Симптоми на следродилна депресия

Следродилната депресия се проявява по разл

ични начини и нейните симптоми могат да варират от една жена на друга. Въпреки това, често срещаните симптоми включват:

• Постоянна тъга или депресивно настроение: Чувства на безнадеждност, празнота или тъга, които не се подобряват с времето.
• Тежки промени в настроението: Екстремни промени в настроението, които могат да затруднят функционирането или справянето с ежедневните задачи.
• Прекален плач: Неспособност да спрете да плачете дори когато няма ясна причина.
• Трудно установяване на връзка с бебето: Чувство на откъснатост или незаинтересованост от бебето или дори мисли за нараняване на бебето (въпреки че това е по-свързано със следродилна психоза).
• Отдръпване от семейството и приятелите: Избягване на социални контакти или дейности, които преди са носили радост.
• Промени в апетита: Преяждане или загуба на апетит.
• Нарушения на съня: безсъние, дори когато бебето спи или спи твърде много.
• Умора или загуба на енергия: Чувство на физическо и емоционално изтощение, въпреки достатъчно почивка.
• Чувство за безполезност или вина: Сурова самокритика или усещане, че сте “лоша майка”.
• Трудност за концентрация или вземане на решения: Липса на фокус или проблеми с паметта, които пречат на ежедневното функциониране.
• Тревожност или пристъпи на паника: Силен страх или ирационално безпокойство за здравето на бебето, бъдещето или собственото благополучие на майката.

Причини за следродилна депресия

Докато точната причина за следродилната депресия не е напълно изяснена, изследванията показват, че комбинация от физически, емоционални и фактори на околната среда допринасят за нейното разв

итие. Някои от тях включват:

• Хормонални промени: След раждането значителен спад в нивата на естроген и прогестерон може да предизвика промени в настроението. Други хормони, произвеждани от щитовидната жлеза, също могат да спаднат рязко, което води до умора и чувство на депресия.
• Лишаване от сън: Новите майки често изпитват нарушен сън поради изискванията на грижите за новородено, което може да увеличи уязвимостта към депресия.
• Емоционални фактори: Чувството за загуба на лична свобода, безпокойството относно родителските способности и чувството за загуба на идентичност като жена могат да допринесат за чувството на депресия.
• Предишни проблеми с психичното здраве: Жените с анамнеза за депресия, тревожност или други психични разстройства са изложени на по-голям риск от развитие на следродилна депресия.
• Социални и екологични стресови фактори: Липсата на подкрепа от семейството или партньор, финансови затруднения или проблеми във връзката могат да увеличат риска.
• Травма, свързана с раждането: Преживяването на травматично раждане, преждевременно раждане или усложнения със здравето на бебето може да повиши емоционалния стрес.

  

Теории развиване на следродилна д

епресия

• Хормонална теория: Най-широко приетото обяснение се съсредоточава около драматичния спад на хормоните – особено естроген и прогестерон – който се случва след раждането. Тези хормони, които са повишени по време на бременност, внезапно намаляват след раждането, което води до нестабилност на настроението. Освен това, промените в хормоните на щитовидната жлеза също могат да допринесат за умора и депресия, като допълнително влияят на емоционалното благополучие.

• Теория за невротрансмитерния дисбаланс: Тази теория предполага, че колебанията в мозъчните химикали, като серотонин и допамин, играят решаваща роля в регулирането на настроението. След раждането тези невротрансмитери могат да станат дисбалансирани, което увеличава риска от депресия. Това е подобно на химичния дисбаланс, свързан с големи депресивни разстройства, но може да бъде предизвикано конкретно от периода след раждането.

• Теория за психосоциалния стрес: Тази теория набляга на психологическите и социални стресови фактори, с които се сблъскват новите майки, като приспособяване към майчинството, промени в идентичността, стрес във връзката, липса на социална подкрепа и финансово напрежение. Интензивните изисквания на грижите за новородено, особено без адекватна помощ или разбиране от семейството, могат да доведат до чувство на изолация и претоварване, отключвайки следродилна депресия.

• Еволюционна теория: Някои изследователи предполагат, че следродилната депресия може да има корени в еволюционните механизми за оцеляване. Според тази гледна точка депресивните симптоми могат да възникнат като сигнал, че майката се бори да се справи с новите си отговорности. Това може да е адаптивен отговор, който подтиква други в нейната социална група да се намесят и да осигурят допълнителна подкрепа, за да гарантират оцеляването на майката и бебето.

• Теория за възпалението: Последните изследвания започнаха да изследват връзката между възпалението и депресията. Бременността и раждането предизвикват възпалителен отговор в тялото, което при някои жени може да увеличи риска от развитие на депресия. Жените с анамнеза за автоимунни заболявания или хронични възпаления могат да бъдат особено уязвими към този тип следродилна депресия.

• Една теория, свързана със следродилната депресия, изследва въздействието на отделянето на майка от бебето малко след раждането, което предполага, че това прекъсване на ранното свързване може да допринесе за развитието на депресивни симптоми. Периодът непосредствено след раждането е критичен момент за майката и бебето да установят силна емоционална връзка чрез контакт кожа с кожа и кърмене. Когато този процес на свързване бъде прекъснат – независимо дали поради медицински причини, преждевременно раждане или болнична политика – това може да създаде чувство на откъснатост, безпокойство и безпомощност у майката. Изследванията показват, че тази ранна раздяла може да предизвика реакции на стрес и емоционален смут, потенциално допринасяйки за следродилна депресия. За разлика от това, оставянето на майката и бебето заедно в тези първи моменти подпомага хормоналната регулация и насърчава връзката майка-бебе, намалявайки риска от емоционални затруднения. Тази теория подчертава важността на практиките, които дават приоритет на връзката майка-бебе веднага след раждането, за да се насърчи както емоционалното благополучие, така и психичното здраве.

Рискови фактори за следродилна депресия

Някои жени са по-податливи на развитие на следродилна депресия поради съществуващи фактори. Рисковите фактори включват:

• Лична или фамилна анамнеза за депресия или психично заболяване
• Усложнения по време на бременност или раждане
• История на травма или малтретиране
• Нисък социално-икономически статус или финансов стрес
• Да бъдеш млада майка или майка за първи път
• Липса на емоционална или социална подкрепа

Ранното разпознаване на тези рискови фактори може да помогне за превантивни грижи, включително редовни разговори с психолог по време на бременност и след раждането.

Въздействие на следродилната депресия върху майките и семействата

Ефектите от следродилната депресия се простират отвъд самата майка. Когато не се лекува, тя може да повлияе негативно на развитието на бебето, семейните отношения и цялостното качество на живот на майката. Основните въздействия включват:

• Трудности с привързването: Майките със следродилна депресия може да се борят да формират сигурна привързаност с новороденото си, което е от решаващо значение за емоционалното развитие на бебето.
• Забавено когнитивно и емоционално развитие на детето: Проучванията показват, че децата на майки с нелекувана следродилна депресия могат да получат забавяне на езиковите, социалните и когнитивните умения.
• Напрежение в отношенията: Депресията често натоварва отношенията на майката с нейния партньор и/или с други членове на семейството. Сривове в комуникацията, негодувание и липса на разбиране могат да възникнат, ако партньорът не е наясно със състоянието.
• Влошаване на здравето на майката: Без лечение постродилната депресия може да доведе до хронична депресия, тревожни разстройства или дори по-тежки състояния като следродилна психоза.

Следродилна депресия срещу следродилна психоза

Изключително важно е да разграничите следродилната депресия от следродилната психоза, рядко, но тежко състояние, което изисква незабавна медицинска намеса. Докато депресията засяга около 10-15% от майките, следродилната психоза се среща при 1-2 на всеки 1000 раждания. Симптомите на следродилна психоза включват:

• Халюцинации (виждане или чуване на неща, които не съществуват)
• Заблуди (фалшиви вярвания или параноя)
• Силно объркване
• Изключителна възбуда или безпокойство
• Мисли за нараняване на себе си или на бебето

Ако някой от тези симптоми е налице, важно е да се потърси спешна психиатрична помощ, тъй като следродилната психоза може да представлява сериозен риск както за майката, така и за бебето.

Колко време продължава следродилната депресия?

Продължителността на следродилната депресия може да варира в зависимост от индивида и тежестта на състоянието. При някои жени може да продължи няколко месеца, докато при други може да продължи до една година или повече, ако не се лекува. Обикновено симптомите започват през първите няколко седмици след раждането, въпреки че могат да започнат и по-късно, дори месеци след раждането. С ранна намеса, чрез терапия, лекарства или комбинация от лечения, много жени започват да виждат подобрения в рамките на седмици до месеци. Въпреки това, нелекуваната следродилна депресия може да продължи и потенциално да се развие в хронична депресия, засягайки не само благосъстоянието на майката, но и способността й да се свързва с бебето си и да поддържа здрави взаимоотношения. Ранното търсене на помощ е от ключово значение за намаляване на продължителността и въздействието.  

Лечение на следродилна депресия

Добрата новина е, че следродилната депресия е лечима с правилния подход. Различни форми на терапия и интервенция могат значително да подобрят симптомите и да помогнат на майките да възвърнат емоционалния си баланс.

1. Психотерапия 

Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) и междуличностната терапия (IPT) са особено ефективни за лечение на постродилна депресия. По време на терапията жените могат:

• Да научат стратегии за справяне с управление на негативни мисли и завладяващи емоции
• Да обръщат внимание на проблемите в самооценката и увереността като майка

  Терапевтите често включват партньори и членове на семейството в консултиране за укрепване на взаимоотношенията и подобряване на комуникацията.

2. Лекарства

Антидепресантите често се предписват на жени с умерена до тежка следродилна депресия. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) като сертралин или флуоксетин често са лечение от първа линия. Тези лекарства могат да помогнат за регулиране на настроението, но е важно да обсъдите рисковете и ползите със специалист, особено за кърмещи майки.

3. Групи за взаимопомощ

Груповата терапия и групите за подкрепа осигуряват ценен изход за майките да споделят своя опит с други, които разбират през какво преминават. Тази партньорска подкрепа може да намали чувството на изолация и да предложи насърчение по време на възстановяване.

4. Промени в начина на живот

Насърчаването на новите майки да спортуват, да поддържат здравословна диета и да установят режим на почивка може значително да подобри психичното здраве. Прости дейности като разходка, медитация или планиране на време за себе си могат да спомогнат за подобрение на състоянието.

5. Хормонална терапия

В някои случаи се препоръчва хормонална терапия, като заместване на естроген. Този подход е по-рядко срещан, но може да бъде полезен в случаите, когато хормоналните дисбаланси значително допринасят за депресията.

Стратегии за справяне със следродилна депресия

В допълнение към търсенето на професионална помощ, има няколко стратегии за самопомощ, които майките могат да предприемат, за да се справят със следродилната депресия:

• Обърнете се за помощ: Не се страхувайте да поискате подкрепа от приятели, семейство или партньор. Делегирайте задачи, когато се чувствате претоварени.
• Останете свързани: Опитайте се да останете социално активни, дори ако това е просто разговор с приятели по телефона или среща за бързо кафе.
• Налагайте си малки, управляеми цели: Разбиването на ежедневните задачи на малки стъпки може да накара живота да се чувства по-малко тежък.
• Практикувайте техники за медитация или релаксация: Йога, упражнения за дълбоко дишане или медитация могат да помогнат за облекчаване на стреса и безпокойството.
• Поставете си реалистични очаквания: Новите майки често се чувстват притиснати да правят всичко перфектно. Не забравяйте, че е нормално да правите грешки и да молите за помощ, когато е необходимо.

Всичко ще е наред

Следродилната депресия е сериозно, но лечимо състояние. С правилната комбинация от терапия, лекарства, промени в начина на живот и подкрепа, майките могат да се възстановят и да се насладят в новата си роля. Важно е да разберете, че търсенето на помощ е знак за сила, а не за слабост. Всяка нова майка заслужава подкрепата и грижите, необходими, за да преодолее следродилната депресия и да се наслади на първите моменти на майчинството с увереност и радост. Ако вие или ваш близък се борите със симптоми на следродилна депресия – независимо дали става дума за постоянна тъга, непреодолима умора, безпокойство или трудност при свързването с вашето бебе – търсенето на помощ от психолог е решаваща стъпка. Следродилната депресия не е нещо, с което трябва да се изправите сами, и е по-често срещана, отколкото предполагате. При комуникация със специалист психолог или психиатър, можете да получите необходимите инструменти и подкрепа, за да се справите с тези трудни емоции и да възстановите баланса в живота си. Ранната намеса може да направи значителна разлика, като помогне както на майките, така и на семействата да възвърнат чувството на радост. Търсенето на помощ не е признак на слабост, а смел и жизненоважен избор за вашето благополучие и здравето на вашето семейство.

Когато не можете да се справите, поискайте помощ от опитен съветник, квалифициран психолог. Ще бъдат идентифицирани конкретни проблеми, за да се направят положителни промени – а вие ще бъдете в поверително и безопасно пространство, получавайки цялата подкрепа, от която се нуждаете в тези трудни за вас и близките Ви моменти. Можете да се обадите на 0888446425 за първоначална консултация, за да обсъдите ситуацията си или просто да зададете своите въпроси.